Дарин Ангелов

Светът е сцена, а всички ние сме …част от красивия спектакъл „Живот“ и всеки избира коя роля да играе.

Театърът прилича на … Ж-И-В-О-Т-А, гледан през огромна лупа.

Хората ходят на театър, защото … имат нужда да открият себе си.

O, слабост, твойто име е … Л-Ю-Б-О-В.

В театъра мога да устоя на всичко, освен на … самия театър.

Думи, думи, думи (в театъра) … и все не стигат, и все не стигат.

Животът в театъра е това, което се случва докато … действителността се опитва да ни изненада.

Най-силно ме впечатляват хората в театъра, които … гледат, за да се впечатлят, а не, за да видят с какво ще ги впечатлят.

Всичко в театъра е по-ясно, когато … всички гледаме в една посока.

Свободата в театъра е на върха на … режисьорската мисъл.

Част от мен подозира, че в театъра съм … онова, което винаги съм искал да бъда,

… а другата част от мен счита, че в театъра съм … истински жив.

Всичките ми театрални мечти могат да се сбъднат, ако … „подчиня“ героите ми да мислят като мен, защото аз мисля като тях.

Най-силно ме впечатляват спектаклите, които … променят поне част от онова, което си мислим, че сме.

На шкафчето в гримьорната ми има … икона.

Сутрин театърът е … тих и спокоен, в подготовка да променя съдби.

Цветът на театъра в полунощ е  … топъл.

НОЩ НА ТЕАТРИТЕ е … най-дългата нощ в моя живот, НОЩ, заради която не искам да идва утрото.