Снежина Петрова

Светът е сцена, а всички ние сме ПЕПЕРУДИ В ПРОЖЕКТОРА.

Театърът прилича на КРЪСТ-О-ПЪТ.

Хората ходят на театър, защото ИСКАТ ИЛЮЗИИ.

O, слабост, твойто име е СУЕТА.

В театъра мога да устоя на всичко, освен на ТИШИНАТА И ЗАТАЕНИЯ ДЪХ.

Думи, думи, думи (в театъра) – СТАВАТ МАТЕРИЯ.

Животът в театъра е това, което се случва докато СПИМ С ОТВОРЕНИ ОЧИ.

Най-силно ме впечатляват хората в театъра, които ЗАПАЗВАТ САМООБЛАДАНИЕ.

Част от мен подозира, че в театъра съм, ЗА ДА СЕ СКРИЯ.

… а другата част от мен счита, че в театъра съм, ЗА ДА СЕ  РАЗКРИЯ.

Всичките ми театрални мечти могат да се сбъднат, ако СЕ ОБЕДИНЯТ С МЕЧТИТЕ НА ДРУГИ АРТИСТИ.

Най-силно ме впечатляват спектаклите, които РАЗГОВАРЯТ С ДУШАТА МИ.

На шкафчето в гримьорната ми има ДЕГРИМЬОР.

Сутрин театърът е ТИХ И ТЪМЕН.

Цветът на театъра в полунощ е  КАКЪВТО ТИ РЕШИШ.

НОЩ НА ТЕАТРИТЕ е ТВОЙ ИЗБОР.