Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“ - Димитровград
Следете във facebook Театър Апостол Карамитев - Димитровград
За нас Театърът е ... Храм на Духовността!
Най-новото в сезон 2015 е ... През 2015г. в Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“ се постави началото на НАЦИОНАЛНИТЕ НАГРАДИ „ЛЮБИМЕЦ 13“ – награди за актьорско и изпълнителско майсторство в областта на сценичните изкуства. Наградите са в памет на нашият патрон – Апостол Карамитев!
Ние, екипът на театъра, „изгаряме“ в това, което правим защото ... Смисълът на Театралното изкуство е да остави следи в душите на хората и то с много любов!
Творците от другите храмове на духовността, след като напуснат земята и се преселят при Великият творец оставят след себе си романи, стихове, филми, картини, нотни партитури… Какво оставяме след себе си ние? Нали изкуството на Театъра е изкуство на Мига…
Нали след като се изиграе много пъти един спектакъл винаги се стига до момента, в който на таблото на служебния вход на театъра висва заповед за падането на еди-кое си представление от репертоара. Декорите отиват в склада и чакат, може би, втора употреба, костюмите се прибират в театралния гардероб и или се ползват за нещо си или след години се бракуват и изхвърлят. Същото е с плакатите, афишите или снимките, ако разбира се, добре е съхраняван архивът на театъра… Всичко след края отива в складовете по рафтове и закачалки.
Тогава какво остава след нас?
Театралното изкуство оставя следи в душите на хората!
Изповедта, посланието от сцената, е сърцевината и смисъла на тази професия, на това изкуство. Но послание поднесено с Любов!
Да оставим следи в душите на хората и то с много любов, ето това е смисълът!
Любовта е смисълът на тази професия и не само на нея. Разбира се, тя е смисъл на съществуването ни, на целия живот. Живот! Нали в умните книги за театрално изкуство пише, че „Театърът е огледало на живота!”
Ето за това Театърът никога няма да умре… Въпреки всичко, въпреки всички реформи, въпреки разрухата около нас… Той винаги ще излита от пепелта, защото дарява Красота, Смисъл и Духовност в този град, в тази област, в тази държава.
Актьорът трябва да гори на сцената, но сцените не трябва да изгарят защото ... Когато един град има свой театър, той има свой Дом на Духовността, Храм на Мелпомена! А АКТЬОРИТЕ са децата на този дом на духовността, деца… на Мелпомена. Хубаво е когато в нашите домове се чува смехът на децата ни, нали? Ето така е хубаво, когато в един театър се чува смехът на актьорите; техните спорове; глъчта им; тяхното роптаене; защо този или онзи не е получил тази или онази роля; защо само на едни се дават повече, а на други по-малко роли… Всички ние знаем, колко е страшно, когато един дом остане без децата си. Колко тихо, безрадостно, безнадеждно и пусто става. ПУСТО… Нека само си спомним колко села в България останаха пусти. Превърнаха се в села-призраци. А даваме ли си сметка, когато един храм на Мелпомена остане без своите деца-актьори, какво става? Загнива духовността на нацията! Гьоте го е казал най-добре – „За да се създаде нация, най-напред трябва да се създаде Театър!”
Ех, ако всички, ама наистина всички можеха да разберат, колко важно нещо е Актьорът за един театър, за един град, за един народ…
Посланикът на нашия театър е ... АПОСТОЛ КАРАМИТЕВ!
Участваме в НОЩ НА ТЕАТРИТЕ, защото ... Театралното изкуство е ПРАЗНИК на Духовността, а НОЩТА НА ТЕАТРИТЕ е поредният такъв!
