вход СВОБОДЕН
"Скоростта на мрака"
Режисьор: Николай Георгиев
По текстове на проф. Владо Янев
Участват: Георги Арсов, Марко Дженев, Валерия Димитрова
Един спектакъл за мечтатели, в чийто сюрелистичен свят всичко е възможно.
Те са на дъното на морето и събират мидички.
Единият казва:
Аз те познавам.
Аз като Аз и Ти като Ти.
Или обратното:
Ти като Ти, Аз като Аз.
Тръгват в себе си на далечен път.
Другият добавя:
Мисли като мен. Ако не си зъл и покварен, си жаба.
След като размислих, казах: Аз искам да съм жаба.
Идва търгашът, идва простакът, идва! Казвал съм го неведнъж.
Идва, дори вече е дошъл. С неверния си аршин,
с неверния си кантар, с ненаситната си алчност да гълта и да преживя...
Кой ни е виновен, че знаем повече за Мадона, а не за Мадоната?
Руският император, Турският бей, американският президент, кой?
Да, знаем каква е скоростта на светлината, но не знаем каква е скоростта на мрака. Това не ни пречи да я търсим, пресмятаме, произвеждаме, преследваме.
Междувременно телевизията и киното така ни задавиха с гледане, че забравихме да виждаме. Най-висшият идеал на посредствеността – удоволствието без усилие.
Две момчета и едно момиче, може би и още нещо, ровят в зеленото на тревата и намират своето детство от което покълват цветя. Цветята не познават границите на фантазията, те ухаят, ухаят на фантазия. Спектакълът ухае и в това ухание се разлива искреността на болката и честността да бъдем ние, самите себе си. Нахлупваш тоалетна чиния на главата си тръгваш по своята улица, по своя тротоар, по своя паваж. Напускаш своята страшна империя, в която си единствено император на поражението си.
