вход с ДАРЕНИЯ
ФОНДАЦИЯ КЕРИГМА / Ателие VIA NEGATIVA представя:
"СБОГОМ, МЪНИК"
сценична акция на Валерий Пърликов по „Freedomland” от Richard Price
актьори: Анета Янкова-Пърликова, Явор Костов и Николай Чилов
графичен дизайн: Христо Янков
локация: Ателие VIA NEGATIVA, София, ул. Искър 62 (вход с дарения)
(продължителност 90 мин.)
Посредством фабулата на експлоадирало в ромска махала криминално деяние Акция „СБОГОМ, МЪНИК” актуализира свързаността ни в „човешката участ” на страданието и непоносимостта на близостта, възникваща по простичкия закон на физическото съприсъствие. Близостта е „болка за умиране” и предел на идентификацията на актьорите с персонажите. Актьорската партитура се променя в съприкосновение с личностовата граница на поносимост към съприсъствието и „разказът” се поема от друг актьор. Така се оформя вторична на основният сюжет психодраматична партитура, която е актуална за всеки нов опит и води до автентичност на акцията.
Посоката на остойностеният през актьорската акция текст е едната перспектива на Акцията, тя следва да се конфронтира с останалите компоненти на зрелището. Мултимедийните елементи на акцията оформят изобразителността на „заснемане на живо”, като предлагат на зрителя монтирана в хода на акцията партитура на основната сюжетна парадигма. Пространственото решение от няколко игрални площадки с мащабирано мултимедийно изображение (реализирано чрез локални камери и VJ софтуер, при неподвижна зрителска среда), е свързано най-вече с приобщаването на публиката към процеса на манифестиране на сценичния акт. Зрителят става „елемент” от сценичното пространство, отнета му е възможността за интимно и самостоятелно възприемане на спектакъла. Публиката е принудена да си взаймодейства с и напълно да навлезе в „субективната действителност” на персонажите. Скъсяването на дистанцията зрител-актьор е структурообразуващ елемент от похватите за манифестиране на цялостното послание на Акция „СБОГОМ, МЪНИК”. Зрителят-свидетелстващ е изваден от уютното му място в тъмнината и периодично физически „разтърсван“, принудено приобщен към сценичното зрелище, разгръщащо се пред него. Включването на зрителската рефлексия в психичната маса на акцията е предпоставка и актьорът да ръководи акта си според „нормата на възприятие“ на зрителя. Крайна цел на търсенето е енергията на преживелищната ситуация да се развие в обстоятелствата на типично ежедневна, давайки възможност вторичното естетизиране да създаде у зрителя друга, алтернативна реалност (тази на допуснатото невидимо) с новирана схема от избори.
Проектът е финансиран от Столична програма „Култура” за 2015 г.
